|
учу̀двам се, -аш се, несв.; учу̀дя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Чудя се, зачудвам се. И той поръчва шише след шише. В кръчмата го познават и никой не се учудва на това. Елин Пелин. Тя продължи работата си, макар малко несигурно, но дори сама се учудваше на спокойствието си. Дим. Талев. Добрият човек никак не се учудва, че аз мълча тъй упорито. Л. Стоянов. || Възхищавам се, удивлявам се. Когато бъде къносана момата, тя се изправя, за да ѝ се учудват на хубостта. Вазов. Присъствието на това драголюбно и нежно същество тук разля чаровна радост, завоюва вниманията и умовете, и очите, които се не насищаха да му се учудват и радват. Вазов.
|